неделя, 3 януари 2010 г.

децата-индиго се отличават от другите деца


децата-индиго се отличават от другите деца

Най-съществената разлика между децата-индиго и другите деца - като изключим присъщите на всеки човек личностни и характерологични особености - се състои в реакцията им спрямо конфликтни ситуации. Индигото не се оставя да бъде емоционално въвлечено в същата степен като останалите и респективно - така бързо наранено.

"Нормалното" дете no-скоро преглъща униженията, подчинява се и отстъпва, дори когато бива третирано несправедливо. Детето-индиго обаче реагира доста по-радикално: ако се отнасят към него снизходително, надменно и присмехулно, най-често напълно изгубват доверието му, че и по-лошо. To прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие.

He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща.

Много от заобикалящите го авторитети долавят тази - в техните очи неуместна - гордост и го смятат за упорито, твърдоглаво и трудно. Ако обаче към него се подхожда с разбиране и емпатия, то ще си изгради нормално самочувствие и ще се интегрира в средата си.

В зависимост от нея детето-индиго може да представлява както благодат, така и голямо предизвикателство. Ако е единствено сред много други " функциониращи по старому" деца, на бърза ръка ще му лепнат етикет на неприспособенец-нарушител на спокойствието и особняк. A TO ще крещи в себе си: "Защо никой не ме разпознава? Защо другите не ме разбират? Защо се държат по този начин?" Обикновено в такива случаи у него се надига гняв, тревожност и възмущение. Този феномен се наблюдава все по-често в семейството, училището и детската градина. Индигото е готово на всичко, за да защити своето достойнство, своите възгледи и знание и да ги демонстрира пред света.

Вероятно следва да се запитаме как бихме реагирали самите ние, ако изпълнени с такова забележително чувство за принадлежност и знание кои сме, живеехме във враждебно настроена и напризнаваща ни среда? И какво бихме изпитвали, ако на всичкото отгоре ни имаха за нарушители на спокойствието и аутсайдери, вместо - за царствените същества, които всъщност сме?

В отговор на незачитането на истинската им природа децата-индиго развиват като правило негативните черти на характера и личността си и така обременяват още повече семейството и цялостното си обкръжение. ADD и ADHD (синдром на дефицит на вниманието и/или хиперактивност) са само примери за познатите на всички последствия. Към тях спадат и агресията спрямо учителите или тоталната скука, която се разсейва единствено ако са "в своя свят" или пред компютъра. Дълбокото недоверие към останалите и социалната изолация се превърнаха в перманентни теми.

За да оцелеят, тези деца или ще напуснат общодостъпната реалност и ще се потопят в своя собствена, или ще постъпят по точно обратния начин, а именно -ще се бунтуват и ще викат за помощ. Това е моментът, в който много родители и учители се обръщат към транквилантите като към единствено решение. Дават ги на децата си, опитвайки се да постигнат относително спокойствие в семейството си, за да могат всички негови членове да се развиват. В по-тежките случаи от лекарствата има вероятно някаква полза, но на тях не бива да се гледа като на окончателен изход. Наложително е ситуацията незабавно да се преосмисли и промени!

Все още не съществува структура, посредством която имащите отношение към проблема родители, учители, терапевти и възпитатели от цял свят да установяват контакт помежду си. Едва напоследък започваме полека-лека да обменяме информация за новите деца. Интернет като модерна, обхващаща цялото земно кълбо медия, е само една от възможностите. Времето за подобен обмен е назряло, тъй като на света се раждат все повече такива деца и с поведението си ни принуждават да си отворим очите за заобикалящата ни действителност или по-точно казано - недействителност. Обединяването на усилията на всички заинтересовани е една от основните цели на моята книга.

През последните години чудни неща се случват не само с децата-индиго; качества, които будят изненада и изумление, се наблюдават и у много други малки жители на планетата. От известно време американците Лий Керъл и Друнвейло Мелхиседек ни предоставят ценна и многостранна информация относно феномена "ново поколение". След като двамата привлякоха всеобщото внимание върху темата, на всички взе да ни се струва, че се появяват качествено нови хора, които ще ни водят през настъпващото време на трансформации. Ето само няколко удивителни факта:

1. Има деца, чиито изследвания при раждането показват наличието на СПИН; а повторени след някоя и друга година (в Калифорнийския университет в Лос Анжелис) - точно обратното, тоест - от болестта няма и помен. Част от децата продължават да бъдат проверявани през определени периоди. Установява се, че тяхната ДНК не е като наблюдаваната досега у всички хора. (ДНК, дезоксинуклеиновата киселина, е носител на цялостната наследствена информация, а с това - и на генетичния код на човека. Тя се намира във всяка клетка на човешкото тяло.) Тези деца притежават още четири ДНК-нишки, което не означава нищо друго, освен че са по-развити от повечето от нас. Изследванията също така потвърждават, че у тях не само не се откриват никакви болести, ами те просто не биха могли да се разболеят. С една дума - малките си имат имунитет срещу абсолютно всичко! Калифорнийският университет се захваща да изследва ДНК на хора от всички континенти и изразява предположение, че 1% от населението на Земята е носител на тази променена ДНК.

2. В средата на 80-те години в Китай биват открити деца с изключителни медиумни способности. Освен че няма нещо, което да не знаят, те виждат, да речем, през стените, притежават високоразвита интуиция и свръхсетивност, и какво ли не още. В следващите години се наброяват все повече (а също и възрастни) с подобни дарби. Сега вече се знае, че децата със силно изявени качества на медиум се раждат по всички точки на света.

3. Сред нас са и тъй наречените Resilince-деца. Resilince e английска дума, чиито буквални значения са: гъвкавост, издръжливост, но се превежда и като несъкрушимост, несломимост. Макар да живеят понякога в много тежки условия, например - в напълно разбити семейства, те не допускат да бъдат разбалансирани от абсолютно нищо. Сякаш средата им не ги докосва и не ги ощетява по никакъв начин. Наричат ги още "нераними". Те ще бъдат обект на един вече стартиращ в Швейцария проект.

При всички групи деца се наблюдават обаче следните общи качества:
а) Те са събрани" в своя сърдечен център и са на Земята, за да обичат.
б) Мисленето им се определя от чувството за единение, заедност, за всичко е едно".
в) Те преживяват всяко нещо в неговата взаимосвързаност, защото възприятията им са будни едновременно на много нива.
г) Те са наясно със законите на полярността и не живеят според разделението на "добро" и "зло".

Темата децата на новата епоха е много актуална. Мнозина се захванаха с нея, за да изследват по-задълбочено явленията и да разберат знае ли се изобщо нещо по света за другостта на тези деца и ако се знае - какво. Няма никакво съмнение, че те вече са тук, но ние тепърва ще научаваме още много за тях. Едва тогава бихме могли да твърдим със сигурност това, което някои засега само предполагат, а именно: на Земята живеят деца, чието поведение е коренно различно!

http://www.2012-bg.com/indigovi-hora/328
-kakvo...

Няма коментари: