Интелект

Интелектът в тясно психологичен и психиатричен сммисъл представлява способността, възможността да се извършва мисловна дейност.
В по общ смисъл интелектът се схваща като цялостна характеристика на познавателните и деиственните възможности на личността.Отношението между интелкт и мислене се изразява с формулировката: интелектът е потенциално мислене: мисленето и интелект, поставен в действие. Интелекът е човешко качество.
Развитието на интелекта се осъществявя изключително под влияние на околната Преди всичко социалната/ среда, при активно взаимодействие на човека с нея в условията на обществено трудава дейност. Интелектът е немислим без социалния опит на личността. Колкото този опит е по-богат, толкова по-богати са възможностите за справяне с нови ситуации, за решаване на новите задачи и проблеми, с които човек се сблъсква.
Интелектът не е постоянна величина, даденост, определена от наследствени анаттомо-физиологични особености-той се развива през целия живот на човека. Важна предпоставка за развитието на интелекта представляват вниманието и паметта. Способността за съсредоточаванеулеснява мисловната дейност, а паметовите запаси са важна част от материала, с които тя борави. Но между памет, внимание и интелект не съществува паралелизъм. Особено доказателствени в това отношение саслучаите на феноменална памет при малоумие, на сериозни нарушения на паметта при запазен интелект, на нарушение на активното внимание при бурна интеректуално-мисловна дейност и пр.