понеделник, 29 юни 2009 г.


Който казва хубаво,
в същото време върши грозно.
Който казва добро, в същото време върши зло.
Съществуващото обуславя несъществуващото,
обърканото обуславя простото,
високото обуславя ниското,
силното обуславя тихото,
условното обуславя безусловното,
сега обуславя някога.
Затова Озареният
твори, без да работи,
казва, без да говори,
носи нещата в себе си,
обединени в единство.
Той създава, но нищо не притежава,
той прави живота съвършен,
но не претендира за успех.
И защото не претендира,
никога не понася загуба.

Петровден е





На 29 юни (12 юли по стар стил) Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел, като ги нарича ‘първовърховни първопрестолници и вселенски учители’.

Те много се трудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са описали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са записани в книгата "Деяния на апостолите", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Свети апостол Петър (с името Симон преди светото си кръщение) е роден във Витсаида, близо до Тибериадското езеро. Както брат си свети Андрей, той ловял риба в Генисаретското езеро. Андрей - първият ученик на Исус, завел брат си при Учителя и Христос го призовал да се присъедини към Него. В Евангелието на Лука е описана историята за това, как Петър след цяла нощ напразни усилия се прибрал у дома без нито една уловена риба. Христос отишъл на неговата лодка, проповядвал оттам, а след края на проповедта накарал рибарите да хвърлят още веднъж мрежите. Рибата била толкова много, че мрежите се скъсали. Исус казал на слисания рибар: ‘Не бой се, отсега човеци ще ловиш’ (Лука 5:3-10).

Свети апостол Павел (с кръщелното име Савел), неуморимият апостол на езичниците, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата ‘Деяния на на апостолите’ (9 глава) се разказва, че на път за Дамаск, където трябвало да арестува последователите на Христос, Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: ‘Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш’. От светлината Савел ослепял. Три дни по-късно един от тези, които трябвало да бъдат арестувани от него, се помолил за зрението му и той прогледнал. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания...Мисионерските му пътувания били съпроводени с много трудности: бил е бит с камъни, многократно хвърлян в затвора, често гладувал...