понеделник, 29 юни 2009 г.


Който казва хубаво,
в същото време върши грозно.
Който казва добро, в същото време върши зло.
Съществуващото обуславя несъществуващото,
обърканото обуславя простото,
високото обуславя ниското,
силното обуславя тихото,
условното обуславя безусловното,
сега обуславя някога.
Затова Озареният
твори, без да работи,
казва, без да говори,
носи нещата в себе си,
обединени в единство.
Той създава, но нищо не притежава,
той прави живота съвършен,
но не претендира за успех.
И защото не претендира,
никога не понася загуба.

Няма коментари: