вторник, 15 декември 2009 г.

Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска


1. Човек, идвайки на света, може да прави в него всичко, което си поиска (естествено, без да нанася вреда на другите и без да извършва насилие по отношение на тях). Но той ни¬що не бива да счита за "свое" и не трябва да идеализира как¬вито и да било земни ценности. Той се намира всичко на всичко на една кратка екскурзия в нашия свят и трябва да се от¬нася към успехите и неудачите си като към игра.
2. Ако човек започне да придава прекалено голямо значение на материалните или духовните ценности,,т.е. да ги идеали¬зира, то неговият "акумулатор за преживявания" се препълва и Животът се заема с духовното му "възпитание". Той раз¬рушава тъкмо онези ценности, които са били излишно идеа¬лизирани, доказвайки по този начин илюзорността на негови¬те убеждения.
3. Ако човек не разбира тези сигнали и продължава да на¬рушава правилата за пребиваване в нашия свят, то предс¬рочно му се отнема животът.
4. Ако човек преразгледа отношението си към света и към хората и престане да придава прекомерно значение на своите очаквания или идеи, на Живота повече няма му се на¬лага да го поучава - уроците са били усвоени. В резултат на това човек ще може да се избави от заболявания във всякакъв стадий на развитие, както и от каквито и да било труднос¬ти, неприятности, нещастни случаи и от всичко останало, което му пречи да живее.

1. "Акумулаторът за преживявания" се запълва по тръба, която се нарича "Идеализация на земните и духовните цен¬ности". По нея може да постъпва течност, образувана от вашето неправилно отношение към живота

Тръбата, по която се натрупват нашите "грехове" - това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота:
Пари и материални ценности. Почти на всички хора не достигат парите и материалните блага (освен на мили¬ардерите, но те не са чак толкова много). И все пак идеализация възниква едва тогава, когато вие постоянно преживявате по отношение на доходите си и смятате, че с такива средства просто не може да се живее. Красота и външна привлекателност. Подобна идеализация имаме тогава, когато непрекъснато се безпокоите как изглеждате, достатъчно ли сте красиви, добре обле¬чени, коафирани и т.н.
Работа. Много хора са "работохолици" и дори не могат да си представят живота без любимата работа. Затова те периодично получават первания по носа във вид на неуспехи в делата си, или пък съвсем остават без рабо¬та.
Тялото и физическото здраве. Това означава, че вие из¬вънредно много се безпокоите в случаите, когато въз¬никват някакви неразположения, и презирате хората със слабо физическо здраве.
Семейство, деца. Този вид идеализация се поражда, ко¬гато сте уверени, че обезателно трябва да имате се¬мейство или дете, а с това възникват усложнения. Или пък когато имате ясен модел за това, как трябва да се държат съпрузите, как трябва да се уреждат взаимоот¬ношенията между тях, как да си разпределят задълже¬нията в семейството, как да възпитават децата и т.н. Ре¬алният живот често не съответства на вашите очаква¬ния, поради което вие потъвате в продължителни пре¬живявания.
Секс във всичките му разновидности. Вие можете в мис¬лите си да преспите с всички девойки (за жените - с всички мъже) и да нямате реални интимни контакти за¬ради плахост, мнителност и т.н. Или пък постоянно се тревожите за това, дали сте достатъчно добър любовник (любовница). Или да придавате на интимните контакти извънредно значение, оценявайки ги като голяма жертва или пък удар по вашето самолюбие.
Увлечения, хобита. Този аспект от живота ни се прев¬ръща в идеализация само тогава, когато човек прекале¬но високо оценява своите успехи в някакъв вид увлече¬ния (включително спорт и политика) и се дразни тогава, когато някой изказва съмнения в тях. Предмет за преживявания може да стане всъщност каквото и да било. Например - умението да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да се пързаляте на ролкови кънки и.т.н. Току що изложихме някои от най-разпространените видове материални (и не дотам) ценности, които хората са склонни да преувеличават.
Възможни са и други претенции към материал¬ния свят, но те се срещат малко по-рядко: • Власт. Мнозина обичат властта, но не всички имат въз¬можност да я упражняват. Мъжете искат да получат власт в обществото или на работата, жените я използват в семейния живот. Самата власт не е вредна, наказва се жаждата за власт и наслаждението от използването й, в случай че по този начин се унижават други хора, а също опитите за тотален контрол над заобикалящия ни свят.
• Вяра, доверие. Мнозина отдават живота си, опитвайки се да реализират измислени от някого модели - демок¬рация, монархия, комунизъм, светло бъдеще, добро правителство и т.н. Много живи хора вярват в подобни идеали и се дразнят, когато реалният живот се развива по съвсем други закони. Тук се отнася също и прекале¬ното доверие в хората - те ще се окажат длъжни да раз¬рушават идеала ви. "Доверявай се, но проверявай", за да не се обиждаш после, особено във финансовите дела - тъй ни учи народният опит.
• Морални норми, нравственост. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, получили възпитанието си в съответствие с нормите на своето време. Аморалното или безнравственото (от тяхна глед¬на точка) поведение на младежта, изменението на жиз¬нената ценностна система и други някои промени в ре¬алния живот предизвикват у тях огромно раздразнение.
• Отношенията между хората. Идеализацията възниква тогава, когато вие имате някакви точни представи за то¬ва как трябва да се държат околните - да са честни, да изпълняват обещанията си, да не грубиянстват и т.н. Попадайки в обстановка, в която другите се държат ина¬че, вие се дразните или ставате агресивни, опитвайки се да наложите своя модел за честни или деликатни взаи¬моотношения.
• Развитие, образование, интелект. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хо¬рата на изкуството, интелигенцията. Тя поражда презрително отношение към по-слабо образованите и неразви¬ти хора.
• Разумност. Тази идеализация се появява тогава, когато ви дразнят неразумността и глупостта в поведението на другите. Вие смятате, че всички хора са разумни същес¬тва и с тях винаги може да се договориш, винаги нещо можеш да им обясниш. Те обаче се ръководят от някаква странна и непонятна вам логика, извършват безумни постъпки. И колкото повече вие преживявате по този по¬вод, толкова повече те упорстват в своите заблуди.
• Собственото несъвършенство. Идеализация възник¬ва, когато човек постоянно осъжда себе си заради при¬видната липса на някакви уж много важни качества (ре¬шителност, образование, произход, връзки и т.н.) Друго¬то проявление на този идеал е постоянният страх за то¬ва дали взимаме правилното решение, в резултат на ко¬ето уреждането на какъвто и да било проблем (какво да се купи, къде да се отиде през отпуската и т.н.) се прота¬ка до безкрайност.
• Цел. Идеализацията на целта възниква тогава, когато вие сте решително настроени да постигнете нещо опре¬делено и всякакъв вид препятствия или забавяния пре¬дизвикват у вас огромно раздразнение. Можете да нервничите и да обвинявате или себе си, или другите, това няма значение. Важното е, дето не можете да преглът¬нете факта, че целта не се реализира.
• Горделивост. Подобно отношение към живота има то¬гава, когато човек смята, че целият свят се върти около него. И каквото и да става наоколо, то е или за него, или против него. В съответствие с това той се съобразява само със своите мнения, потребности и интереси, и пре¬зира всички останали.
• Контрол над заобикалящия ни свят. Характерно е за хората, заемащи каквито и да било ръководни длъжнос¬ти. Поради естеството на работата си те планират хода на развитие на събитията и се дразнят, когато плановете им се рушат, като в крайна сметка не се доверяват на никого, а се стараят сами да контролират всичко. В се¬мейния живот тази идеализация се изразява в автори¬тарно поведение на единия от съпрузите, при което той непрестанно натрапва волята си на другите. Или като постоянни опасения за живота на близките, или пък под формата на страхове пред неизвестното бъдеще.
Освен гореизброените, са възможни и идеализации на други човешки ценности, включително прекомерната религиозност и вярата в Бога. При което на "възпитание" естествено подлежи не самата голяма вяра, а възникващото у някои вярващи осъждане на останалите нерелигиозни хора и презрението към тях. Или даже и претенциите към Бог, който не ви обръща достатъчно внимание.
По-подробно описание на идеализациите и на техните про¬явления можете да намерите в книгата [9].
Всяка от разгледаните по-горе идеализации си има свой ли¬чен клапан на съответната тръба и стига само човек да потъне в продължителни преживявания, течността веднага започва да запълва неговия "акумулатор".
Докато се идеализира макар и само една земна ценност, съответният клапан си остава отворен и чрез него течност¬та навлиза в тръбата, а оттам и в "акумулатора за преживя¬вания".
Но стига само човек да осъзнае погрешността на отношени¬ето си към идеализираната от него ценност, клапанът момен¬тално се затваря и течността престава да постъпва по този ка¬нал в съда. Ако всички други клапани също се затворят (тоест -човекът няма други идеализации), нивото на "акумулатора" за¬почва да намалява и Животът престава да се занимава с "ду¬ховното" му възпитание. Ситуацията рязко започва да се изменя към по-добро.

2.Течността от "акумулатора за преживявания" може да се излива отдолу по четири тръби, които се наричат "осъз¬нати постъпки", "положителни качества на личността", "странични въздействия" и "изпълнени предназначения"

Пречистване на "акумулатора за преживявания"
От долната страна на "акумулатора" също има няколко тръ¬би, по които се оттича (или очиства) течността от съда, т.е. чо¬век с начина си на живот и с мислите си изкупва натрупаните грехове.
Най-вероятно долните тръби са винаги леко отворени и течността от съда през цялото време изтича полекичка от тях. Такъв извод може да се направи от следното: в момента, в кой¬то се прекрати постъпването на течността отгоре, съдът започва веднага да се поизпразва по малко, което пък означава, че нат¬рупаните грехове постепенно намаляват. Очевидно нашият не лек живот способства за това.
Очистването на "акумулатора за преживявания" става през четири тръби.
Осъзнати положителни постъпки
Една от долните тръби, това са осъзнатите положителни постъпки. Човек може да си идеализира нещо земно, но чрез своите положителни постъпки и добро отношение към хората той е в състояние да отвори клапан в тази тръба и да изпомпва течност от "акумулатора за преживявания", без да се довежда до нивото на бедствено положение.
Към осъзнатите положителни постъпки се отнасят проявяването на съчувствие, съпреживяване, милосърдие, безкорист¬но служене на светли цели, благотворителност, жертвеност и други подобни дела, насочени към доброто на хората.
Положителни качества на личността
Втората тръба за отвеждане на течности от "акумулатора за преживявания" това са положителни качества на личността като добродушие, радост, оптимизъм и т.н. Човек може да бъде и много привързан към нещо земно, т.е. да има множество идеализации, но поради вроденото му добродушие и оптимизъм "акумулаторът" му никога не се препълва.
В такова равновесие често се намират пълничките (обича¬щите да си хапват) и добродушните хора.
Странично въздействие
Третата тръба отдолу е въздействието на други хора (или странично въздействие). Всеки човек може да отиде на добър лечител или при екстрасенс, който ще направи някакви манипу¬лации и ще изпомпа част от течността. Но въздействието ще бъде по-скоро краткотрайно, тъй като при положение, че тръ¬бите не са затворени отгоре "акумулаторът за преживявания" съвсем скоро ще започне отново да се изпълва с течност - след седмица, месец, или година. Затова въздействието на повечето екстрасенси напомнят на въздействието на таблетките: докато ги пиеш - помагат, престанеш ли и всичко почва отначало.
Същото може да се каже и за религиозните ритуали на пре¬чистване. В православната църква например това са пост, по¬каяние и изповед. За вярващите те са много ефективни, но трябва да се правят достатъчно често. Служителите на църква¬та добре разбират това и призовават енориашите си към еже¬седмично пречистване.
Изпълнение на предназначението
Следващата отходна тръба е изпълнението на онази за¬дача, с която човек е дошъл в света.
Всеки човек има ред специални задачи във веригата от реинкарнации - да създаде семейство, да роди дете, да бъде во¬ин, учен, селски и градски жител, да създаде нещо ново, да нат¬рупа определен обем от знания и т.н. и т.н. Изглежда, че във веригата от прераждания човек трябва да изпита всичко оно¬ва, което съществува в живота - любов, семейство, власт, политика, педагогика, спорт, война, работа с ръцете, с главата и други. При това някои хора за един живот решават няколко подобни задачи накуп. Явен признак за такова отношение е рязката смяна на дейности. Например човек е работил като готвач или учител, бил е добър специалист и е постигнал отлич¬ни успехи в своята работа. После той без видими причини я изоставя и започва да се занимава с нещо съвсем друго, напри¬мер става фермер или артист. Постигайки резултати и удовлет¬ворение в един аспект (т.е. - решавайки едната си задача), чо¬век може да се сдобие с успех и в съвсем друг вид дейност (да реши друга задача). В последно време такива хора стават все повече и повече.

3. Познавайки механизма за запълване и изпразване на "акумулатора за преживявания", човек може съзнателно да регулира нивото на течността и по този начин да управлява съдбата и здравето си.


Свияш

Няма коментари: