Боже, колко е хубав този пуст черепишки манастир!

Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната страна със зелени и ръзцъфтели лесисти хълмове, препълнени от славеи: от другата страна притеснат от надвисналите разноцветни и разноформени гиганстки скали, изпъстрени с пещери в които гнездят манастирски стада: по камънаците и сипеите на тези с прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите - ярета и дразнят апетита на палаво летящите над скалите орли: към творчеството на природата виждаме вече и делото на човешката ръка: в самото сърце на тези грандиозни скали зее новата и незасъхнала рана - тунелът с красивата подковообразна извивка, - а ръзкошният Искър е обезсилен със разкошния железен на каменни стълбове мост - и взето всичко, със сгушения и на дъното кацнал манастир, заедно, представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни разходки около българската столица. И скалите на "Милкова ливада" са красиви , по върховете им има фигури, силуетите на които в светла лунна нощ би представлявали твърде интересно зрелище, но все пак тия скали много губят при сравнението им с Черепишкия манастир.

Из пътеписа
" В Българска Швейцария"
Алеко Константинов - Щастливеца
София , ೧೮ април 1897г.